На 92-годишна възраст почина българският писател и общественик академик Антон Дончев, съобщиха негови близки. Авторът на романа „Време разделно“ е издъхнал във ВМА след тежко боледуване.
Смирено и в тесен приятелски кръг отпразнува рождения си ден писателят акад. Антон Дончев преди месец.
Антон Дончев е роден на 14 септември 1930 г. в Бургас. Завършва гимназия в Търново през 1948 г. и право в Софийския университет през 1953 г. Отказва се от престижния пост на великотърновски съдия и се заема с писане.
Първият му самостоятелен роман „Сказание за времето на Самуила, за Самуил и брата му Арон, за синовете им Радомир и Владислав, за селяка Житан и старейшината Горазд Мъдрия, и за много други хора, живели преди нас“, е публикуван през 1961 г. Неговата втора книга „Време разделно“, разглеждаща насилствената ислямизация и турцизация, довели до ислямизиране на значителни маси българско християнско население в Родопите през XVІІ в., е написана през 1964 г. само за 41 дни (по свидетелства на самия автор), с този роман писателят става известен.
Романът е превеждан и издаван в чужбина. Получава номинация в САЩ от фондацията „Джейн и Ървинг Стоун“ за най-добър исторически роман. Романът е екранизиран (филмът „Време разделно“ е в две части с подзаглавия „Заплахата“ и „Насилието“) през 1987 г. от режисьора Людмил Стайков. През месец юни 2015 г. „Време разделно“ е избран за най-любим филм на българските зрители в „Лачените обувки на българското кино“, мащабно допитване до аудиторията на Българската национална телевизия.
Министърът на културата проф. Велислав Минеков изказа съболезнования на семейството и близките на акад. Антон Дончев по повод неговата кончина:
“С голяма тъга научих, че един от старейшините на българската култура е приключил своя земен път и мъдрото му слово остава да ни напътства от книгите. Академик Антон Дончев написа „Време разделно“ и си тръгва от нас в разделно време, но неговото послание бе винаги послание за обединение. Благодарим за уроците по българщина, учителю! Зная, че и следващия един век няма да ни стигне да прозрем в мъдростта на думите ти, но съм спокоен, че ги има завинаги в съкровищницата на българската и на световната култура! Дълбок поклон!”
Поклон пред светлата му памет!








