Проблемите със социалните медии продължават

Ново проучване на Университета в Амстердам показва, че усилията за отстраняване на проблемите на социалните медии – по-специално ехо-камерите, доминацията на малък, но влиятелен елит и поляризацията, които допринасят за „дефицит във вниманието“, са до голяма степен неефективни. Проблемът, твърдят изследователите, не е в алгоритмите или лошите компании, а в самата структура на социалните медии, каквито ги познаваме.

Това, което прави социалните медии трудни за обхващане с един поглед и съществуващите проблеми с вниманието, до голяма степен обясняват тенденциите в рекламата в социалните медии, като големи и малки марки отделят повече пари за създателите на съдържание. Ефективността в социалните медии е сложна и многостранна, но разбирането, че съществуват фундаментални закони в пейзажа на вниманието е жизненоважно за напредъка на дискусиите за социалните медии.

Проблемът с изследването на социалните медии е, че изследванията са трудни за провеждане в „реалния“ свят, докато много симулации не улавят културния или политическия ъгъл на политическата поляризация в интернет, казва един от изследователите пред Ars Technica в скорошна дискусия. Поразителното в изследването е, че дори контролният модел преди интервенцията е видял проблематични последици. До голяма степен това се свежда до онлайн тенденцията хората да говорят само с хора, с които вече са съгласни и че хората с много последователи са склонни да доминират в разговорите.

„Това не е защото платформите са зли, нито пък защото хората искат да бъдат в токсична, ужасна среда. Това просто следва от самат структура“, обяснява Петер Торнберг, доцент в Института за език, логика и изчисления към Амстердамския университет.

Торнберг и Майк Лароой от Амстердамския университет публикуват проучване, озаглавено „Можем ли да поправим социалните медии? Тестване на просоциални интервенции с помощта на генеративна социална симулация“. То се основава на тестване на синтетични платформи, използващи агентно-базирано моделиране, комбинирано с LLM, за симулиране на онлайн поведение. Тези агенти биха могли да публикуват, препубликуват и следват други.

Дори в базовата платформа проблемите са очевидни: „Поразително е, че въпреки своята простота, откриваме, че моделът възпроизвежда три ключови характеристики, обикновено свързани с онлайн политическите платформи: идеологическа хомофилия, неравномерно разпределение на вниманието и преференциално ангажиране с поляризиращо съдържание“, пишат те.

Изследването след това включва тестване на шест интервенционни стратегии, които обикновено се предлагат за намаляване на някои от алгоритмичните проблеми на социалните медии, тествани в идеализирана форма, която би била изключително трудна за прилагане в сайт за социални медии на живо:

• Хронологични или рандомизирани емисии
• Омаловажаване на доминиращо (често препубликувано) съдържание
• Изравняване на полярно политическото съдържание
• Приоритизиране на публикации с високи резултати за емпатия или разсъждение
• Скриване на социални статистики като броя на последователите
• Скриване на биографии за намаляване на негативните реакции, основани на идентичност

От тези шест, хронологичните емисии имат най-голям ефект, тъй като прекъсват обратната връзка между видимостта и популярността, давайки на друго съдържание по-справедлив шанс да бъде видяно. Въпреки това, въздействието е ограничено, тъй като идеологическото групиране до голяма степен остава непроменено.

„Социалните медии създават структура на стимули, която е наистина ключова за преоформянето не само на начина, по който виждаме политиката, но и на това какво представлява политиката, кои политици стават могъщи и влиятелни, защото контролират разпределението на това, което е може би най-ценната форма на капитал на нашата епоха: вниманието“ – казва Петер Тьорнберг, в интервю за Ars Technica.