Създаването на един легендарен клуб (Историята на ФК Барселона)

Вчерашната дата бе специална за всеки един каталунец! На 29 ноември 1899 година е основан ФК Барселона. На вчерашната дата преди 10 години, Барса разбива кръвния враг Реал Мадрид с 5:0! На този празник ще си припомним историята на клуба.

ФК Барселона е създаден на 29 ноември 1899 г. по идея на швейцареца Ханс Гампер. Той и още 11 други ентусиасти основават Футболен клуб Барселона. Към Гампер се присъединяват сънародниците му Валтер Вилд и Ото Кунцле, англичаните Джон и Уилям Парсънс, германецът Ото Майер и каталунците Луис д’Осо, Бартомеу Терадас, Енрик Дукал, Пере Кабот, Карлес Пужол и Жозеп Йобет. За първи президент на Барселона е определен англичанинът Гуалтери Уайлд и още в първия си мач новосфмормираният клуб облича любимия синьо-червен екип, запазил се до ден днешен.

През 1902 г. отборът печели първия от мнoгoбройните си трофеи – Копа Макая (футболното първенство на Каталуня), както и достига финал при първото си участие в турнира за Купата на Краля. През същата година Барселона побеждава с 3-1 Реал Мадрид в първото официално “Ел Класико”. През 1902 г. вече може да се похвали с първия си трофей – “Copa Macaya”. Първата турнирна победа е била решаваща, защото тя позволява на клуба да спечели доверието на членовете си и феновете, като печели всичките осем играни срещи и отбелязва 60 гола, допускайки само два. Барселона печели турнира и през следващата година и триумфира в каталунското първенство през сезони 1904-05 и 1908-09. Отборът не разполага със собствен терен и му се налага постоянно местене – играе на “Hotel Casanovas” през 1900 г., след това на “La carretera d’Horta” през 1901 г., на “El carrer Muntaner” през 1905 г. и на “Carrer Industria”.

По време на сезон 1921-22 г. Барса печели дубъл, класирайки се на първо място в шампионатите на Каталуня и Испания (днес известни като Купата на Каталуня и Купата на краля), с няколко впечатляващи рекорда: от всички изиграни мачове Барса завършва наравно само в два, а в останалите записва победи. Към всичко това се добавя и новият терен в ‘Ле Корт’. Барса вече е клуб с обещаващо бъдеще. Десетилетието между 1919 г. и 1929 г. е смятано за „Златна епоха” в историята на Барселона, когато клубът се слави с играчи като Самитиер, Алкантана, Самора, Сахи, Пиера и Санчо, чиито умения привличат тълпите. През 1924 г., вече 25 години на футболната сцена, Барселона е непобедима и спечелва каталунския шампионат през 1923/24, 1924/25, 1925/26, 1926/27 и 1927/28 и испанския шампионат през 1924/25, 1925/26 и 1927/28.

1939-60 са годините на диктатурата, а централизмът нанася големи поражения на футбола, тъй като бива налаган като генерална линия на всички нива на обществото. Целта на Барса е да се увеличат броя на членовете, тъй като са останали малко под 3500. Две години по-късно, въпреки всички проблеми, броят им достига 10 000. Членовете се примиряват с испанизираната версия на името ‘Клуб де Футбол Барселона’ и премахването на две от лентите на каталунския флаг от клубната емблема. Спортната криза през 1942 г. отново довежда клуба до ръба на изчезването.

През 1945 г. благодарение на треньора Хосеп Самитиер и играчи от ранга на Сесар, Рамалец и Веласко, клубът печели Примера Дивисион за първи път от 1929 г. Титлата се връчва на Барселона още два пъти – през 1948 г. и 1949 г. На своя петдесети рожден ден футболен клуб Барселона преброява 24 893 членове, 21 спечелени шампионата на Каталуния, 9 купи и 4 титли от испанското първенство. Привличането на Ладислау Кубала през юни 1950 г. е изключително ползотворно – Барселона успява да спечели всички възможни трофеи – Примера Дивисион през 1951/52 и 1952/53 и Купата на Краля през 1951, 1952 и 1953 година. Нападателят от словашко-унгарски произход се превръща в голямата звезда на отбора. В първия си официален сезон с клуба (1951-52) Кубала вкарва цели 26 гола в 19 мача. Завинаги в историята на отбора остава сезон 1951-52 г. или така наречения “Сезон на петте купи”, в който Барса отнася вкъщи Ла Лига, Купата на Краля, Копа Латина, както и купите Ева Дуарте и Мартини Роси. През 1954-а Барса закупува един друг изключителен играч – Луис Суарес, все още единственият испански футболист, печелил ‘Златната топка’ (1960 г.) с екипа на Барселона. По това време започва изграждането на обещания от президента Миро-Санс нов стадион. Той е открит през септември 1957 г. с първоначален капацитет 93 053 места. Този храм на каталунците – ‘Камп Ноу’ – по-късно е реконструиран да побира 98 772 зрителя, което се превръща в най-голямата арена в Европа.

На новия си стадион отборът печели две последователни титли на Испания през 1959 и 1960 година, както и става двукратен носител на предшественика на Купата на УЕФА и Лига Европа – Купата на панаирните градове (през 1958 и 1960 г.). През тези успешни години начело на отбора е геният Еленио Ерера, а в клуба играят редица легенди на световния футбол. Сред тях са двама от поколението на вълшебните маджари – Шандор Кочиш и Золтан Цибор, рекордьорът по голове в един мач за бразилския национален отбор Еваристо, както и най-добрият футболист на Европа за 1960 г. Луис Суарес. През 1966 г. е завоювана още една Купа на панаирните градове и така Барса се превръща в клуба с най-много трофеи в цялата история на този турнир.

Този период в историята на Барса продължава почти три десетилетия – от 60те до края на 80-те години на 20 век. Името на клуба, който отдавна е футболна институция, вече е променено на по-патриотичното “Клуб де Футбол Барселона”, наложено от диктатурата. Междувременно Барса се разраства като спортна институция и през 1971 г. клубът открива нови съображения на “Палау Блауграна” за баскетбол, хандбал и хокей с ролкови кънки, както и ледена пързалка. Холандският треньор Ринус Михелс, който пристига в Барса, след като е спечелил всичко възможно с Аякс, наследявайки отбор, нуждаещ се от известна дисциплина, която той няма проблем да наложи. Днес Михелс е известен като създателя на “тоталния футбол”, но неговата тактика започва да носи плодове едва след пристигането на другия холандец – Йохан Кройф. Холандският нападател става бързо идол на феновете на Барса и символ на тоталния футбол. С екипа на клуба Кройф печели “Златната топка” през 1974 г., а също така вкарва своя най-известен гол, който испанските медии наричат “невъзможен”, а авторът му “магьосник” и “летящият холандец”. С брилянтния Кройф в нападение, отборът постига една от най-паметните победи над Реал Мадрид на собствения му стадион (5-0), като това второ велико събитие за клуба е изработено на датата 17 февруари 1974 г. Барселона привлича към редиците си още един голям футболен капацитет – вече покойният Диего Марадона. За него в историята е записано, че е платена рекордна за времето си сума. С Марадона Барселона грабва Купата на Краля, побеждавайки на финала вечния си враг Реал Мадрид.

1988-1996 “Познавам клуба и не искам историята да се повтори. Ако искаме да променим нещата, историята трябва да се промени”. Кройф пристига през 1988 като треньор и е решен да разтърси здраво клуба и да направи на свой ред “дрийм тийм”. Списъкът на играчите включва Хосеп Гуардиола, Хосе Мари Бакеро, Чики Бегиристайн, Андони Гойкоечея, Георге Хаджи, Роналд Куман, Михаел Лаудруп, Ромарио и Христо Стоичков. Йохан Кройф и неговите момчета превръщат Барселона в шампион 4 пъти в периода 1990 г. – 1994 г. Освен това този железен екип извоюва правото на Барселона да се запише във футболната история като отборът, спечелил последното издание на КЕШ на 20 май 1992 г. на легендарния стадион “Уембли”.

След прибързаното и лошо организирано сбогуване с Кройф, привържениците на Барса са принудени да се изправят пред една нова реалност. Следващата треньорска ера в Барселона принадлежи на холандския специалист Луис ван Гаал. Той реализира привличането в каталунския тим на играчи като Луиш Фиго, Джовани, Луис Енрике и Ривалдо. С тях Барселона спечелва Купата на Краля през 1998 г. и титлата в Примера Дивисион през 1998 г. и 1999 г.

Провалите и неспечелените титли в европейските турнири налагат напускането на Ван Гаал и Нунес през 2000 г. Но можие би драмата става най-голяма след като редиците на Барселона напуска смятаният за герой от феновете Луиш Фиго, който преминава към най-големия противник на каталунците – Реал Мадрид. Зареждат се три години на упадък и многократна смяна на треньори, докато не идва новият спасител – за президент на клуба е избран Жоан Лапорта, а за наставник – Франк Рийкард, които връщат на Барселона образа на европейски гранд. В каталунския тим са привлечени футболисти като Роналдиньо, Деко, Самуел Ето’о, Рафаел Маркес, а Лео Меси е промотиран от юношите. И титлите заваляват отново – през сезон 2004/05 Барселона става шампион в Примера Дивисион и грабва Суперкупата на Испания, а Роналдиньо и Eтo’o заемат съответно първо и трето място в класацията на ФИФА за „Играч на годината”.

Следващият сезон 2005/06 е записан в историята на клуба като един от най-успешните, тъй като каталунците печелят титлата в Испания и триумфират в Шампионската лига. Сезон 2008/2009 се пък се превръща в най-успешната кампания в историята на испанския футболен гранд, защото Барселона става първият испански отбор, печелил требъл, след като отнася у дома трофея от Шампионската лига, титлата на Примера Дивисион и Купата на Испания. Но това като май не е достатъчно – добавяме и Суперкупата на Испания, Суперкупата на Европа и приза от Световното клубно първенство. Барселона увековечава името си и то със златни букви във футболната история като единствения отбор, печелил всички възможни трофеи в рамките на една състезателна година.

Успехите на Барселона:

Примера дивисион: Шампион (26): 1929, 1944/45, 1947/48, 1948/49, 1951/52, 1952/53, 1958/59, 1959/60, 1973/74, 1984/85, 1990/91, 1991/92, 1992/93, 1993/94, 1997/98, 1998/99, 2004/05, 2005/06, 2008/09, 2009/10, 2010/11, 2012/13, 2014/15, 2015/16, 2017/18, 2018/19

Копа Дел Рей:

Носител (30): рекорд 1910, 1912, 1913, 1920, 1922, 1925, 1926, 1928, 1942, 1951, 1952, 1952/53, 1957, 1958/59, 1962/63, 1967/68, 1970/71, 1977/78, 1980/81, 1982/83, 1987/88, 1989/90, 1996/97, 1997/98, 2008/09, 2011/12, 2014/15, 2015/16, 2016/17, 2017/18

Суперкупа на Испания:

Носител (13): рекорд 1983, 1991, 1992, 1994, 1996, 2005, 2006, 2009, 2010, 2011, 2013, 2016, 2018

Купа Ева Дуарте:

Носител (3): рекорд 1948, 1952, 1953

Купа на Ла Лига

Носител (2): рекорд 1982/83, 1985/86

Средиземноморска лига: 1

1937

Каталунска Лига: 1

1937-38

Копа де Ора Аржентина:

Носител (1): рекорд 1945

Копа Макайя:

Носител (1): 1901/02

Купа на Барселона:

1902/03

Шампионат на Каталуня: 23

Шампион (21): рекорд 1904/05, 1908/09, 1909/10, 1910/11, 1912/13, 1915/16, 1918/19, 1919/20, 1920/21, 1921/22, 1923/24, 1924/25, 1925/26, 1926/27, 1927/28, 1929/30, 1930/31, 1931/32, 1934/35, 1935/36, 1937/38

Шампионска лига на УЕФА: 5

1991-92, 2005-06, 2008-09, 2010-11, 2014-15

Световно клубно първенство на ФИФА: 3

2009,2011,2015

Честит празник каталунци! Visca el Barça i visca Catalunya!

автор: Теодор Маринов otzasada.com

Коментирай