Веселин Долмов Арсен: За мен е мисия да забавлявам и вдъхновявям хората

Днес наш гост е Веселин Долмов по-известен като Арсен. Млад и амбициозен фокусник и илюзионист от Варна, който през последните години изгради сериозна репутация и се превърна в най-известният и популярен човек в своята сфера след великият Астор. Прочетете интервюто на Арсен специално за Sevastopol.bg

– Здравейте, г-н Долмов! Как предпочитате да ви наричат Веселин или Арсен?

– Здравей! Предпочитам Веско, когато чуя Арсен ставам герой или по-точно се превъплащавам в образ, докато когато човек се обърне към мен с Веско съм си аз нямам маска. Така го чувствам .

– Разкажете ни от къде започва страстта ви към магическото изкуство?

– Всичко започна от ранна детска възраст и по-точно на спектакъл на тримата големи Астор, Ирко и Орфи. По време на спектакъла тримата големи разкриват Фокус, който аз запомням и започвам да го майсторя и показвам пред родителите ми и гостите у нас. Помня до ден-днешен как всички съседи ми казваха, че съм за ВИТИЗ (сегашен НАТФИЗ), но едно дете на пет години няма как да знае какво е НАТФИЗ. В по-късен момент от живота ми на възраст от 20 години бях прочел една книга в която пишеше, че децата на 5 годишна възраст откриват призванието в живота си с играта, която най-много ги влече. В този момент се сетих, че точно в този период аз правих фокуси и се замислих защо да не започна да се занимавам професионално с това. Когато започнах имах късмета да срещна уличен фокусник, който да ми продаде тайните си. По това време нямаше откъде да си намеря информация и беше от изключително важно значение това да науча от него всичко. Платих му сума, която беше 150 лв и той ми даде абсолютно всичките си най-атрактивни фокуси. Заснех го на телефона си как ги прави и оттам гледах и се учих. След по-малко от седмица вече показвах фокуси пред мои приятели и реакцията им беше зашеметяваща. От там се влюбих буквално в магичното изкуство виждайки каква радост и удивление поражда у хората. От този ден нататък не съм спирал да се обогатявам . Тогава се разпали истински страстта ми, виждайки как успявам да превърна всекиго в дете, чрез магията, която показвах.

– Каква е разликата между илюзията и магията? Какво е магията за вас?

– Илюзията е жанр в магичното изкуство известен с това, че е фокус в по-голям размер. Например разрязването на жена е един от най-популярните видове илюзия, а магия може да се нарече цялостното изкуство, отнася се за всеки който се занимава с магия или магично изкуство. Ако трябва да бъда по-подробен истинската магия е боравене с някакъв вид духове или енергия ако мога така да се изразя. Никой не може да каже с точност какво е, с една дума по-скоро ритуал. Мен лично не ме влече. Намирам го за антихристиянско. Истинската магия за мен е тази да вярвам в това, че например мога да направя фокус, който е уникален. Както например във футбола всеки един гол не може да бъде повторен никога. Сега ще кажа по-подробно какво точно искам да обясня. Например доста често питам някой от зрителите за произволна карта и число след което отварям тестето и проверявам картата, която са избрали от публиката дали отговаря на това число подред в тестето и в моментите в които вярвам че това ще се случи, колкото и да е невъзможно то винаги се случва. Дори самият аз не мога да си отговоря как става. За мен това е истинска магия. Имам много такива случки, в които просто съм вярвал, че нещо ще се получи колкото и да е сложно и то винаги е станало благодарение на силната вяра и не мога да си го обясня как работи, но е магическо и вълшебно. Това е магията за мен!

– Споделете ни най-забавният гаф от ваше представление.

– Един от най-забавните гафове, които съм правил беше преди пет години, когато бях на кораб в Северно море. Показвах фокуси от близко разстояние на хората седящи в салона преди започване на шоуто. В един момент тръгнах към мястото, където са настанени най-важните гости така наречената ВИП ложа. Там имаше двойка от Индия на която реших да покажа фокус с топчета, които се телепортират в ръцете на зрителят. В момента в който показах, че имам едно топче в ръката и то изчезва и се появява в ръката на зрителят, който държи също една топка, когато индийката си отвори ръката топчетата изхвърчаха и тръгнаха да падат към земята. Реших в този момент бързо и рязко да се наведа и да взема топчетата от земята преди да се е навела индийката, но без да забелязвам през това време със сакото си успявам да завлека шампаниерата, заедно с шампанското, което е изключително скъпо и не ми оставаше да направя нищо друго освен да хвана падащото шампанско и да го върна обратно. От разтърсването на бутилката, шампанското започна да шупти точно като в сцена на филм и започна да пръска право в лицето седящата индийка и не ми оставаше да направя нищо друго освен да вляза и аз под душа и да се изкъпем в скъпото шампанско. Разбира се тогава не ми беше толкова смешно и побързах да се извиня. Връщах се по два-три пъти с различни кърпи, салфетки и парцали за да попием  шампанското от роклята и(сарито и). В края на краищата се извиних и тя прие извинението с усмивка, докато тръгвах от салона имаше много германци, които се шегуваха и казаха, че най-много им е харесал този Фокус. Тази година, когато отидох да работя на кораба близнак все още се разказваше за тази история в момента в, който чуят за фоксуник. Стана ми много смешно и искрено се забавлявах.

– Колко държави и континенти е обиколил Арсен? Къде са останали най-хубавите ви спомени?

– Имал съм предложения за работа на 3 континента и съм обиколил над 26 страни. Работил съм в Сърбия, Гърция, Русия, Германия , Белгия, Италия, Холандия, Швейцария, Норвегия , Китай и други. Най-хубавите ми спомени са в Русия и Китай. В Русия, защото посрещат с огромно уважение човек занимаващ се с каквото и да е изкуство и се отнасят с него като със звезда. Докато в Китай се радват като деца на фокусите и дори ги е страх да не им направя нещо лошо. Вярват и са много очаровани. Самите хора  симпатизират с ниският си ръст и дръпнатите очи. Реакциите им винаги са били гръмогланси и емоционални. Също така се събираха винаги когато кажех, че съм магьосник. Идваха за минути и това много ме радваше. Липсва ми все още.

– След като през миналата година напълнихте зала 1 на Фестивалния комплекс във Варна, какви са вашите бъдещи проекти и амбиции?

Имах проект да организираме заедно с Астор 10-ти Балкански фестивал на магията в София ,но поради ситуацията се наложи да го отменим . Вероятно догодина ще направим фестивал на който ще поканим много звезди на магията от цял свят. Също така се надявам да направя спектакъл с помощта на един много известен гений ,който бих желал да запазя в тайна. Освен фестивала и спектакъла се надявам да ми стигне времето за автобиографична книга и школа по магично изкуство за деца . Не знам кое по-напред, но вярвам, че бог ще подреди нещата по най-добрият начин. Оставил съм на него да решава . По-точно нека бъде неговата воля.

– Имали ли сте идол или ментор на който сте искали да подражавате?

– Според мен всеки е искал да бъде като някой .Независимо дали е бил професионалист или просто му е било хоби. Винаги хората започващи да правят нещо са се вдъхновили от някого. Аз лично съм се възхищавал на Астор и най-много ми се е запечатал спомена за него, когато съм го гледал още като дете. Слава на бога съм имал големият късмет да се запозная именно с него и да се уча от него. Освен това ме е пращал при неговите приятели Дан Кристо и Захари Захариев- “Хари Лулата” да се уча . Те също са уникални като стил на работа и не крия, че им се възхищавам до ден днешен. От световните имена съм се възхищавал на много магьосници и за моя радост съм се срещал с почти всички и съм приятел с много от тях. Например Шин Лим ,Роко Силано , Ю Хо Джин, Артър Трейс. Освен много добре боравещи магьосници са и много креативни хора. МНОГО!

– Разкажете ни за вашето запознанство и приятелство с великия Астор.

С живата легенда Астор се запознах като на магия. Беше съвсем в началото на кариерата ми, още когато правих улична магия из  центъра на Варна. Докато правих фокуси една вечер ме загледа едно дете и ми каза, че трябва да ме запознае с тати. Беше на възраст около четири години, най-много 5. След като детето дойде с родителите си, говорейки и сочейки баща си аз направих фокус, който по някаква невероятна случайност беше от репертоара на Астор. Бащата ме загледа и ме попита дали съм фокусник и не след дълго ми предложи работа като магьосник в София на едно корпоративно събитие на банкери от Франция . Приех ангажимента и от пътувах към София, където се представих много добре и след като приключих програмата реших да си оставя багажа в хотела и да отида да посетя моите роднини в София. Хванах такси и от дума на дума с таксиметровият шофьор се оказа, че познава Астор и докато си говорим направо ме заведе при него. Бях шокиран от срещата, помня я и до днес. Спомням си, че ми предложи да отида на фестивал в Пловдив на другия ден и ми даде негова визитка. Не спах от вълнение. На автогарата  сутринта си хванах автобус за Пловдив, където беше фестивалът. След като си бръкнах в джоба за да видя визитката, която ми е дал Астор видях, че пишеше на нея Magic Астор 13. По някаква случайност номера на шкафчето ми за преобличане беше същото число. Тогава се замислих, че това е може би е някакъв знак и трябва да му се обадя. След като му се обадих, той ме вкара на фестивала и  ме запозна с неговите колеги. След фестивала започнах да го посещавам всяка събота и неделя в София, където той ми показваше някои неща, а други неговите ученици Джулиано и Симон. Малко след това се явих на фестивал на който спечелих второ място на Балканите. Това бе моят първи фестивал, в който представих България и постигнах неочакван успех. Астор дойде при мен и ми каза, че първата му награда от фестивала е била също второ място, оттам нататък осъзнах, че ние с него имаме уникална прилика в начина на мислене, начина ни на работа и дори в личния живот. За 10 години намерихме много прилики, което е уникално. Той вече ме нарича негов син, а татко шегувайки се говорейки си за живота и неговите истории, които е преживял по време на опита и  обиколките му в цял свят, заедно с най-великите магьосници в света. Научил съм повече от него за живота отколкото за магичното изкуство. Мога да кажа спокойно, че всеки един човек докоснал се до него може само да научи много от него, дори за много кратко време. Той е истински ментор и човек с който България може само да се гордее. Пожелавам му здраве и дълголетие.

– Вие сте много лъчезарен човек и в този ред на мисли мисия ли е за вас да забавлявате на почитателите ви?

– За мен е мисия да забавлявам и вдъхновявям хората, да вярват ,че всичко е възможно. Иска ми се спектаклите ми да бъдат с послания за вяра, надежда и любов. Да вдъхновяват и да правят хората по-добри. Мисля ,че това е смисъла на живота ни. Да си помагаме взаимно и да се обичаме . Удоволствието да даваш е много по-голямо от това да взимаш. Било то да дадеш материално или не. Лично аз раздавайки спомени на хората и ставайки причината за техните усмивки се чувствам щастлив. Може би съм открил без да искам формулата на щастието.

– Какво следва за в бъдеще пред Арсен?

– Ако трябва да говоря от днес до края на месеца (септември) хиляди километри пътувания по участия. Рожденни дни, кръщенета, сватби, фестивал в Пловдив и още много други частни партита. Малко време за подреждане на реквизита и план за работа по спектакъла ми. Както вече казах мисля и за автобиографична книга, промо видео и школа. Кое по-напред само Бог Знае!

– За финал пожелайте нещо на читателите на Sevastopol.bg!

Пожеланието ми към вашите читатели е да бъдат здрави най-напред. Няма здраве без психично здраве. Съветът ми е да се зареждат повече с хормони на щастието, чрез разходки в природата, повече прегръдки с близките си и да отделят време за почивка. Освен това да изчистят съзнанието си от негативни мисли, защото всяка негативна мисъл влияе на нашето тяло по негативен начин. Това е психосоматиката или с други думи негативният начин на мислене никога не би ни дал позитивен живот. Пожелавам им вяра, надежда и много любов. Не забравяйте, че всеки човек може да бъде вълшебник ако прави добри дела. Бъдете обичани и обичащи.❤️

Коментирай