Във Варна ще отбележат 78 години от спасяването на българските евреи

С открит урок за учениците от Професионалната гимназия по горско стопанство и дървообработване “Н. Хайтов” и поклонение пред паметника на благодарността Шофар ще бъде отбелязан във Варна 10 март – Ден на спасението на българските евреи.

78 години след паметната дата, на която с усилията на Българската православна църква, политици, общественици, културни дейци и редови граждани 50 000 български евреи са спасени от лагерите на смъртта, Управителният съвет на РОЕ “Шалом” ще гостува на гимназистите в ПГГСД “Н. Хайтов”. Ще бъде показан и кратък филм с разказа на Елия Калдерон – последният жив концлагерист от зловещия лагер за евреи в местността “Кайлъка” край Плевен, в който при пожар през юли 1944 г. загиват 10 души и са ранени мнозина.

С благодарност към спасителите членове на “Шалом” ще поднесат цветя и венци на паметника Шофар в градинката пред Археологическия музей.

Поклонението пред паметника на благодарността в градинката пред Археологическия музей е от 16,30 ч.

10 март се чества като датата, на която си спомняме спасяването на близо 50 000 български евреи. Това е и датата, на която в България почитаме жертвите на Холокоста. Спасяването на евреите е едно от малкото исторически събития, които са дело на целия народ – от властта, през видни обществени фигури, Църквата и обикновените хора.

“Близо 50 000 хора са спасени.”

На 10 март 1943-та година е спряно депортирането към концентрационните лагери на нацистка Германия. Това са евреи, които обитават българска територия. Около 11 400 евреи от Беломорска Тракия и Македония обаче все пак са изпратени към “Треблинка”.

В края на 1940 година парламентът гласува, още преди България да се е присъединила към Тристранния пакт, Закона за защита на нацията. Министър-председател е Богдан Филов. Според закона, който е съгласуван като последствия с нацистката политика спрямо евреите, се налагат редица тежки ограничения за евреите. Те губят правото да се придвижват свободно, да работят, да се сключват брак с българи, налага им се полицейски час. Една от неизменните клаузи е депортацията към “трудовите” лагери.

Първи реагират редица общественици, сред които Тодор Влайков, Елин Пелин, Григор Чешмеджиев, Стоян Чилингиров, Елисавета Багряна, Людмил Стоянов, Константин Константинов. След това в парламента започват дискусии. До 1943 г. на страната на евреите се обявява голяма част от обикновеното население, политици, интелектуалци. Междувременно е създадено през август 1942 година Комисарство по еврейските въпроси към Министерския съвет, оглавено от Александър Белев.

През 1943 г. 43–ма депутати, начело с подпредседателя на събранието, Димитър Пешев, отправят публично своето протестно писмо до министър-председателя:

“Честта на България и на нейния народ е не само въпрос на чувство. Тя е преди всичко елемент на нейната политика.”

На страната на евреите застава Пловдивският митрополит, по-късно патриарх, Кирил. Той заявява, че ще тръгне с тях, ако се случи депортиране. Окуражава както евреите, така и българите, които се застъпват за тях.

До депортиране не се стига – на 9-ти срещу 10-ти март 1943 г. в Пловдив е осуетено първото изпращане. Бързи действия от страна на четиримата: адвокат Иван Момчилов, пенсионирания професор Владимир Куртев, търговеца Асен Суичмезов и пловдивския народен представител Петър Михалев със закрилата на Пешев, спират и последвалите опити.

Коментирай