Подновено насилие над Газа, въпреки призивите за прекратяване на огъня (СНИМКИ)

Дипломатическите стъпки към прекратяване на огъня в израелско-палестинския конфликт набраха темп в четвъртък, след като президентът на САЩ Джо Байдън призова за деескалация, но Израел продължи да бомбардира с ракети Газа и ударите на “Хамас” също възобновиха след пауза.

Висш служител от бойната група на Хамас прогнозира прекратяване на огъня до дни. Израелски министър заяви, че Израел ще спре офанзивата си само когато е постигнал целите си.

Ракетните атаки срещу Израел спряха за осем часа в четвъртък – 11-ия ден на военните действия – преди да се възобновят срещу общности близо до границата между Израел и Газа.

Израел продължи въздушните си удари в управлявания от Хамас Газа, заявявайки, че иска да възпира ислямистката група от бъдеща конфронтация след спиране на настоящия конфликт.

От началото на боевете на 10 май здравните власти в Газа твърдят, че 230 палестинци, включително 65 деца и 39 жени, са били убити и над 1700 ранени при въздушни бомбардировки.

Израелските власти определиха броя на жертвите на 12 в Израел, като 336 души бяха лекувани за наранявания при ракетни атаки, които предизвикаха паника и изпратиха хората да се втурват в приюти.

Байдън призова в сряда израелския премиер Бенямин Нетаняху да се стреми към “деескалация”. Египетски източник по сигурността заяви, че страните са се съгласили по принцип за прекратяване на огъня, но е необходимо да бъдат разработени подробности.

Политически представител на Хамас Муса Абу Марзук заяви, че вярва, че усилията за прекратяване на огъня ще успеят.

“Очаквам прекратяване на огъня да бъде постигнато в рамките на ден-два и прекратяването на огъня ще бъде на базата на взаимно съгласие.”

Запитан по израелското обществено радио Kan дали примирието ще започне в петък, министърът на разузнаването Ели Коен каза: “Не. Определено наблюдаваме много значителен международен натиск… ще завършим операцията, когато решим, че сме постигнали целите си.”

Базираната в Катар телевизия “Ал Джазира” съобщи, че пратеникът за мир на ООН в Близкия изток Тор Уенесланд се среща с шефа на Хамас Исмаил Хание в Катар. Дипломатически източник заяви, че Уенесланд е в нацията в Персийския залив като част от “засилените усилия на ООН за възстановяване на спокойствието в Газа и Израел”.

Израел нанесе над дузина въздушни удари срещу Газа след полунощ, насочвайки, според него, единица за съхранение на оръжие в дома на служител на Хамас и военна инфраструктура в домовете на други командири от групата.

Радиото, управлявано от Хамас, съобщи, че при една атака срещу град Хан Юнис в южната част на Газа е убита жена и са ранени четири деца. Очевидци казаха, че няколко въздушни удара също са повредени.

В предградието на град Газа Сабра 14-годишната Амира Еслием и трима членове на семейството бяха ранени при едно израелско нападение, което, според нея, доведе до срутване на части от къщата им.

“Седяхме на дивана, когато кацна ракета. Имаше силен дим и не виждахме нищо”, каза тя от болничното си легло.

Близо 450 сгради в Газа са унищожени или сериозно повредени, включително шест болници и девет здравни центъра за първична помощ, съобщи хуманитарната агенция на ООН. Над 52 000 души са напуснали домовете си в Газа, която е блокирана от Израел и Египет.

Израелците, живеещи в райони, често обект на ракетни обстрели, започнаха работния си ден в четвъртък без обичайните звуци на предупредителни сирени. Но след осемчасова пауза сирените отново избухнаха в южната част на Израел. Няма съобщения за жертви или щети.

Израел заяви, че към него са изстреляни около 4000 ракети от Газа, някои от които са пропаднали, а други са свалени от неговата противовъздушна отбрана „Железен купол”.

Цивилните от двете страни са изтощени от страх и скръб, заяви Международният комитет на Червения кръст. “Хората в Газа и Израел спешно се нуждаят от почивка от неспирните военни действия”, каза Фабрицио Карбони, регионален директор за Близкия изток.

Дипломация

Вашингтон и няколко правителства от Близкия изток търсят край на насилието чрез дипломация. Общото събрание на ООН трябваше да се срещне по време на конфликта в четвъртък с участието на няколко външни министри, но не се очакваше да предприеме действия.

Американската мисия заяви, че няма да подкрепи френски призив за резолюция в 15-членния Съвет за сигурност на ООН, заявявайки, че смята, че подобни действия ще подкопаят усилията за деескалация на насилието.

Едно прекратяване на огъня е малко вероятно да засегне основните въпроси в израелско-палестинския конфликт.

Международният мирен процес, целящ създаването на палестинска държава, свободна от израелска окупация и гарантиране на сигурността на Израел, е замразен от 2014 г.

Хамас, считан от Запада за терористична организация, не е бил част от ангажимента на основната организация за освобождение на Палестина с Израел, което доведе до временни мирни споразумения през 90-те години и установяване на ограничено самоуправление на Палестина в окупирания Западен бряг.

Съветът за правата на човека на ООН заяви, че ще проведе специална сесия на 27 май, за да разгледа “тежката ситуация с правата на човека” в палестинските територии, включително Източен Йерусалим.

“Хамас” започна да изстрелва ракети на 10 май в отговор на това, което нарече израелски нарушения на палестинците в Йерусалим по време на свещения месец на мюсюлманите Рамадан.

Ракетните атаки последваха сблъсъци на израелската полиция с поклонници в джамията Ал Акса в Йерусалим и усилията на израелските заселници да изгонят палестинци от квартал в анексирания от Израел източен Йерусалим.

Военните действия са най-сериозните между Хамас и Израел от години и, като се отклони от предишните конфликти в Газа, помогнаха за подхранване на уличното насилие в израелските градове между евреи и араби.

Конфликтът предизвика и насилието на Западния бряг, където палестинските власти заявиха, че най-малко 21 палестинци са били убити при сблъсъци с израелски войски или други инциденти от 10 май насам.

Коментирай

Здравните власти: България е на трето място в ЕС по смъртност от COVID-19

Ангелов: Намираме се в най-върховата част от третия пик

Има натиск върху лечебните заведения, най-осезаем е в София-град, Бургас, Шумен и Варна. Това съобщи здравният министър проф. Костадин Ангелов на седмичния брифинг на Националния оперативен щаб.

Най-голям е натискът върху психиката на хората“, заяви още той. И призова българите са спокойни и да знаят, че системата на здравеопазването е подготвена за реакция при кризи.

За последните две седмици се наблюдава повишаване на броя на новозаразените с коронавирус. В последните дни се се регистрира пик на случаите в третата вълна на пандемията.

Над 10 хил. души с COVID-19 са настанени в болница

Министърът благодари на лекарите, които работят на първа линия, на спешните медици и на всички, които са ваксинирани срещу COVID-19 и сега работят в болниците.

Ангелов прогнозира, че ситуацията ще се подобри през следващите няколко седмици, благодарение на увеличаващия се брой ваксинирани българи.

България е на трето място по смъртност в ЕС, след Унгария и Чехия и на първо място на Балканите с 21 починали на 100 хиляди население. На база на 14-дневната заболеваемост, България е на пето място в ЕС със 730 на 100 хил., на второ място на Балканския полуостров, разкри главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

За сравнение – най-засегнатите страни са Естония и Полша с над 1000 болни на 100 000.

По думите му са намалели разликите между най-слабо засегнатите и най-силно засегнатите по отношение на регионите. Най-много са в София-град с 1018 на 100 000. 7 области са над 800 на 100 000, под 500 са Търговище, Разград и Кърджали.

“Хоспитализраните са много повече, отколкото през ноември и декември. Причината е спецификата с британския вариант на коронавируса – хората са с по-остра дихателна недостатъчност и по-голяма нужда от болнично лечение”, посочи Кунчев.

На база на високата хоспитализация обаче смъртността е по-ниска в сравнение с втората на вълна на коронавируса у нас, изтъкна още той. Според него този вариант не е по-смъртен, но по-заразен и с по-голяма нужда от хоспитализация.

Здравният министър използва и Деня на шегата, за да разведри обстановката: “По време на първата ядохме джинджифил, във втората мед с лимони и сода, а сега ядем червени домати”, пошегува се Ангелов.

Трябва да намерим баланса между физическото и психическото състояние на хората, между отварянето и затварянето, между подготовката и готовността на системата на здравеопазването, смята той.

“Вече няма експоненциално нарастване на случаите, които имат нужда от хоспитализация. Има покачване, но горе-долу колкото се приемат, почти толкова се изписват от болница”, заяви директорът на „Пирогов“ проф. Асен Балтов.

В Кюстендил вече няма осезаема нужда за хоспитализация, както в Силистра. По думите му има области, които вече са преживели пик и сега са в плато. Очакваме до 11 хиляди хоспитализирани и до 850 души в интензивните структури. Кислородните инсталации и системи са проверени и работят, няма недостиг на кислорд.

“Сега пациентите имат остра нужда да бъдат поставени на кислород. Няма проблемите от ноември и декември с чакане пред болниците”, коментира още Балтов.

Към вчерашна дата има 1442 съобщения за нежелани реакции при имунизация. За Moderna са – 108, Pfizer – 332, AstraZeneca – 1002, най-много са локални реакции и грипоподобна симптоматика. При векторните ваксини температурата е по-висока и болки в мускулите. Те обаче минават до 24 часа, по-рядко до 48 часа, съобщи директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата.

Коментирай