Последните години на л€ва

Силният заряд на протестите за оставка на правителството и на главния прокурор остави едно иначе важно събитие встрани от общественото внимание. То ще определя икономическата и външнополитическата ориентация на страната за десетилетия напред. На 10 юли, две години след като министърът на финансите и управителят на БНБ представиха своето писмо за намерения пред европейските ни партньори, българският лев влезе в механизма на валутните курсове (ERM II), предшестващ еврозоната, а БНБ – в тясно сътрудничество с ЕЦБ. Накратко – страната е толкова близо до приемане на еврото, както никога досега. Ползите за българската икономика от общата валута са изтъквани многократно – по-ниски лихви, по-малки транзакционни разходи, по-добра интеграция в единния европейски пазар, външен поглед върху системно значими банки и като цяло по-добър имидж пред инвеститорите.

Подобно на приемането на България в ЕС преди 13 години обаче влизането в т.нар. чакалня на еврозоната изглежда по-скоро като политически компромис – след Brexit и все по-засилващите се националистически настроения по света стара Европа има нужда да покаже, че еврото е жив проект и към него все още има интерес. Решението за България дойде и по-бавно от предварително заложения от местните власти срок – лятото на 2019 г., след няколко колебливи движения на премиера Бойко Борисов и с компромис, чиято цена платиха данъкоплатците.

Пътят към еврото обаче е павиран с нови разписани ангажименти за реформи. Част от тях са доста общи и обтекаеми, но има и конкретни мерки като справянето с един от най-големите проблеми в застраховането – неплащането по щети в системата на бюрата “Зелена карта”. Те заедно със засилващите се перспективи милиардите от новия Фонд за възстановяване на ЕС да са обвързани с реформи и с нов мониторинг над съдебната система могат да се превърнат в успешен морков за българските управляващи, които независимо от политическия спектър неминуемо са движени от жажда за повече евросредства.

Вероятно няма правителство след 2007 г. насам, което да не е правило неформални сондажи за т.нар. чакалня на еврозоната. Но доколкото процесът винаги е бил по-скоро в полето на тихата дипломация, е трудно да се каже докъде са стигали разговорите и в кой момент какво не е достигало на страната, за да доведе процеса до край. Стената, която стара Европа изгради преди повече от десетилетие, когато за последно прие страна в т.нар. чакалня на еврозоната, обаче се пропука и на 12 юли 2018 г. България получи от европейските си партньори нещо като пътна карта за реформи и обещание, че ако си свърши домашното, приблизително след около година ще може едновременно да влезе във валутния механизъм, предшестващ еврото, както и в Банковия съюз. Крайният резултат не беше това, което правителството си представяше в началото – то се съгласи и на нова тежка проверка на шест български банки, този път от ЕЦБ, с крайна цел България да стане първата страна, която влиза в Банковия съюз на Европа, преди да е приела еврото за своя национална валута. Година по-късно по този път тръгна и Хърватия, която в крайна сметка финишира заедно с България.

Междувременно стана ясно, че две от проверяваните банки – ПИБ и Инвестбанк, имат нужда от допълнителна капитализация, а сроковете за ERM II започнаха да се удължават. В началото на тази година пък премиерът неочаквано за няколко месеца замрази пътя на България към еврозоната въпреки положителните сигнали от Брюксел.

Трудности имаше и с капитализацията на ПИБ, като държавата направи компромис и с парите на данъкоплатците ББР вложи около 140 млн. лв. в банката.

В крайна сметка на 10 юли Франкфурт съобщи, че България и Хърватия официално са приети във валутния механизъм ERM II, а БНБ и хърватската централна банка влизат в т.нар. тясно сътрудничество с ЕЦБ. Решението за банковия съюз е на ЕЦБ, докато за чакалнята се взима с гласовете на всички страни от еврозоната, Дания като член на ERM II, както и на ЕЦБ. Според източници, запознати с процеса, при разглеждане на българската кандидатура не е имало инфарктни изказвания и проблемни моменти, въпреки че всичко се случи на фона на започналите протести с искане за оставка на правителството и на главния прокурор и след серия от скандали, в които бяха замесени и имената на Борисов и подалият оставка като министър на финансите Владислав Горанов. Няколко дни преди гласуването по информация на “Капитал” дори е имало устно изказани притеснения от високопоставени политици в някои от държавите, които трябва да дадат зелена светлина, породени от корупционните скандали в България от последните седмици.

Източник: capital.bg

Коментирай