Оценявана на 33,1% от официалния БВП, сивата икономика в България е най-голямата в Европа. Това сочи проучване, проведено от Департамента за икономически и научни политики и политики за качество на живот по искане на комисия от Европейския парламент.
Докладът, цитиран от Cursdeguvernare.ro, е подписан от професор Фридрих Шнайдер, един от най-значимите изследователи на това явление.
След България се нареждат Хърватия (29,7%) и Румъния (19,0%), доста над останалите страни, чиито сенчести икономики се равняват на под 23% от БВП-то им.
Ако след икономическата криза от 2008-2009 г. делът на неформалната икономика в европейските страни постоянно намаляваше, то през последните три години, в контекста на избухването на пандемията и войната в Украйна, той значително се е увеличил, сочи европейският анализ.
Според най-новите изследвания равнището на сивата икономика в България е намаляло от 2003 г., когато е било 35,9% до 29,6% през 2017 г., се посочва в доклада, но през 2018 г. започва да се покачва отново, за да достигне 32,4% през 2021 г. и 33,1% през 2022 г.
Ако в Германия, Австрия и Дания данъчната тежест (пряка и непряка) е основната причина за сивата икономика, то в Румъния, Италия и Гърция определящите фактори са високото ниво на независим труд, безработицата и отношението към данъците, както и към косвените данъци.
Липсата на доверие в държавните служители, лошото качество на законодателството за бизнеса, данъчната политика, както и държавната подкрепа за предприемачите, наред с относително високите социални вноски, корупцията, политическата нестабилност, относително високото данъчно облагане и несигурността по отношение на регулаторните политики – всичко това допринася за растежа на сивата икономика.







