В 27 школа в страната няма нито един ученик с над „Слаб 2″ на матурата по БЕЛ
Данни за резултатите от матурите по БЕЛ по области бяха изнесени още юни. Още тогава стана ясно, че оценките далеч не са задоволителни и успехът на зрелостниците бележи спад спрямо матурата през предходната учебна година. Още по притеснителна е картината обаче, когато се анализират резултатите в отделните училища в страната. Оказва се, че за част от школата у нас държавните зрелостни изпити са непреодолимо препятствие.
От 950 училища в България, в които ученици са се явили на задължителния ДЗИ по български език и литература в края на учебната 2021/2022 година, в 307 (близо една трета) средният успех на учениците е под „Среден” 3,00. В тях са се обучавали 6455 деца или около 15% от всички завършващи средно образование в България. 189 от тези 307 училища са професионални гимназии, 102 – средни училища, 14 – спортни училища и 2 – духовни училища;
В 27 училища в страната средният успех на матурата е точно „Слаб” 2,00.
Това означава, че нито един ученик в тях не е издържал успешно зрелостния изпит и няма да получи диплома за завършено средно образование.
София и Варна с най-високи оценки
Данните за резултатите от зрелостните изпити по български език и литература през 2022 година на областно равнище, получени от ИПИ по ЗДОИ, сочат значително по-ниски оценки във всички области на страната – нито една не е регистрирала ръст спрямо 2021 година. Спадът далеч не е равномерен между отделните области, като най-видимо се понижават средните оценки в Разград – с цели 43 стотни, което поставя областта на последното място в страната с Добър (3,53). Значителен спад има и в Шумен и Добрич, с по 40 стотни, както и в Хасково (-38 стотни) и Плевен (-36 стотни), като тези области също клонят към дъното на класацията. Обратно, най-високите оценки са в традиционните лидери София (столица), Смолян и Варна.
От ИПИ разглеждат дела на слабите оценки на ДЗИ по БЕЛ през 2022 и промяна спрямо 2021
Най – голям е в Хасково – 28%, Шумен – 27.2%, Разград – 26.9 %, Кърджали и Плевен – 26%. Най – малко двойки има в столицата – 6.8%, Смолян – 9.6%, Варна – 12.8%, Пловдив – 15.5%. Най-слабо представилите се области в много от случаите удвояват и утрояват дела на неиздържалите зрелостния изпит. Дори при областите с най-нисък дял на слабите оценки ръстът е в пъти – в София (столица) той се повишава от 1,8% през 2021 г. до 6,8% през 2022 г., в Смолян – от 2,4 на 9,6%.
От значение е и динамиката – докато в някои области нарастването на дела на слабите оценки е с 15 пункта, а в други – с 5. Така се вижда, че на местата с по-слабо работещо училищно образование има много повече деца, които досега едва са издържали изпита, а при леко завишаване на критериите изпадат под чертата. Това от своя страна подчертава и потребността от реформа, насочена към подобряване на учебния процес и качеството на образование не само в елитните училища, но и сред най-слабо представящите се днес. Големият ръст на слабите оценки има и практически последствия. От една страна, много повече ученици ще се явят на поправителна сесия на зрелостния изпит, което изисква допълнителни ресурси за нейната организация. По-важен е обаче ефектът върху самите ученици – за най-слабо подготвените се от тях расте реалният риск да не успеят да завършат средното си образование, което поставя значителна пречка към реализирането им на пазара на труда, посочват още от ИПИ.
Това създава проблеми и пред висшите училища, които вече срещат трудности в запълването на обявените места за студенти на фона на негативните демографски процеси, а по-ниските средни оценки на зрелостния изпит ще означават и още по-лесен достъп до специалностите, за които те са определящи.







