ВКС върна за ново разглеждане делото срещу акушерката Емилия Ковачева

ВКС върна на САС за ново разглеждане делото срещу акушерката Емилия Ковачева.

Тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивното решение от 25.10.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1244/2018 г. на Софийския апелативен съд (САС) и връща делото за ново разглеждане от друг състав от стадия на съдебното заседание, съобщиха от съда.

Делото е образувано по жалби на подсъдимата Емилия К. и на частния обвинител и граждански ищец Никол Д., представлявана от родителите ú, срещу решението на САС, с което е изменена присъдата по н.о.х.д. № 5123/2015 г. на Софийския градски съд, като размерът на наложеното на подсъдимата наказание „лишаване от свобода“ е намалено от 18 на 16 години. В останалата част първоинстанционната присъда е потвърдена от въззивния съд.

Подсъдимата е призната за виновна за опит за убийство на малолетен, намиращ се в безпомощно състояние, по особено мъчителен начин и с особена жестокост. Осъдена е на 16 години „лишаване от свобода“, както и да заплати на гражданския ищец обезщетение за причинените неимуществени вреди в размер на 400 000 лв.

Тричленният състав на ВКС приема, че двете касационни жалби са допустими, като частично основателна е тази на частния обвинител и граждански ищец.

Неоснователно е оплакването на подсъдимата за допуснати нарушения във връзка с установяване на обективната истина по делото. В акта си апелативната инстанция е анализирала всички доказателства, при това с необходимата задълбоченост и аналитичност, като е изложила убедителни мотиви. Двете експертизи са отговорили с необходимата обоснованост и категоричност на поставените им въпроси. За да кредитира с доверие експертните заключения, въззивната инстанция подробно ги е анализирала в акта си, изложила е убедителни аргументи и е отговорила на всички доводи на страните, категорични са върховните съдии.

И в двете касационни жалби се правят оплаквания за явна несправедливост на определеното наказание от 16 години „лишаване от свобода“, като диаметрално противоположни са твърденията – тези на подсъдимата са за неоправдано завишен размер на наказанието, а частното обвинение го намира за занижено с оглед на вида и размера.

Съдебният състав на ВКС изцяло възприема становището на решаващите инстанции, че не са налице основания за налагането на двете най-тежки по вид наказания – „доживотен затвор“ и „доживотен затвор без замяна“, като най-съответно на степента на обществена опасност на деянието и дееца се явява наказанието „лишаване от свобода“. Върховните съдии обаче намират, че някои от базисните данни, приети за относими към индивидуализацията на наказанието, не са оценени от въззивния съд в тяхната действителна значимост и конкретна тежест. На внимателна преценка подлежи приетата от САС като смекчаващо обстоятелство продължителност на процеса, се казва в решението на ВКС. Наказателното производство, водено срещу подсъдимата, е било с продължителност около 5 години от извършване на деянието. Нарушаване на правото на справедлив съдебен процес по чл. 6, т. 1 от ЕКПЧ, включващ и разглеждане на делото в разумен срок, подлежи на компенсация чрез намаляване на наказанието. Доколко продължителността на едно производство е разумна, следва да се преценява в светлината на конкретните обстоятелства по делото, като се прилагат критериите, изведени в практиката на Европейския съд по правата на човека, а именно сложността на делото, поведението на подсъдимите лица и това на компетентните органи, а не само с оглед времевата продължителност на процеса, подчертава тричленният състав на ВКС.

Също така надценено е значението на констатациите от проверката на ИА „Главна инспекция по труда“ във връзка с допуснати от работодателя нарушения на Кодекса на труда относно полагането на извънреден труд – продължителността на работното време и осигуряването на необходимите почивки. При преценката на това обстоятелство (същото не може да бъде игнорирано) и по-точно на неговото значение при определяне на наказанието, не следва да се пренебрегва фактът, че положеният от подсъдимата извънреден труд е резултат на нейното доброволно желание, а не е по силата на административно разпореждане от ръководството на болничното заведение.

По отношение на изразеното съжаление от подсъдимата в последната ú дума пред въззивния съд и на допълнително събраните характеристични данни за личността ú върховните съдии приемат, че те не могат да бъдат ценени като допълнителни смекчаващи отговорността обстоятелства. Изразеното от подсъдимата пред САС съжаление е заявено декларативно и твърде късно, за да се приеме, че то е с цел разкаяние. Добрите характеристични данни са сред смекчаващите обстоятелства, ценени още от първия съд и възприети за такива от въззивната инстанция, поради което събраните допълнителни доказателства ги подкрепят, но не могат да бъдат ценени самостоятелно втори път.

Тричленният състав на ВКС е категоричен, че при индивидуализацията на наказанието няма място за механичен формален подход при съпоставката между смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, тъй като не става въпрос за математически величини, а за различни фактически констатации, които следва да бъдат съотнесени към степента на обществена опасност на деянието и дееца.

Според върховните съдии уваженият размер на гражданския иск не сочи на явна несправедливост, като изцяло правилна е преценката на решаващите съдилища.

Коментирай