Блъф или реалност са териториалните амбиции на Тръмп

Броени дни остават до завръщането на Доналд Тръмп в Белия дом. Въпреки че все още не е встъпил в длъжност като президент на САЩ, той вече успя да предизвика голям международен скандал. Повод за него станаха думите на Тръмп, че иска да присъедини към САЩ териториите на Канада, Гренландия и Панамския канал. Очаквано, крайно противоречивата му позиция предизвика вълна от остри реакции. Големият въпрос сега е дали републиканецът действително има подобни намерения или отправя празни заплахи, които няма никакво намерение да изпълни.

„Да направим Гренландия отново велика“

Най-сериозен изглежда интересът на Тръмп към Гренландия. На острова с площ от близо 2,2 млн. кв. км. живеят по-малко от 60 000 души, но за сметка на това той е богат на полезни изкопаеми, нефт и природен газ. Това, обаче, не означава, че местната икономика е силно развита. Точно обратното – Гренландия разчита предимно на приходите, идващи от риболов, както и на помощите, отпускани от правителството в Копенхаген. Разположението на острова е от стратегическа важност за САЩ, тъй като се намира на най-краткия път от Северна Америка към Европа (а и най-краткия път от Вашингтон до Москва). Идеята за закупуването на Гренландия се заражда още през XIX в., когато някои американски дипломати и политици обсъждат дали подобен ход може да бъде осъществен. Що се отнася до Тръмп, той повдигна този въпрос и по време на първия си мандат, като според някои източници дори е обсъждал темата със свои съветници.

До 1953 г. Гренландия е колония на Дания, след което става автономна територия в рамките на кралството. Днес, гренландците са признати за отделна нация по силата на международното право. Правителството в Копенхаген контролира отбраната, финансовата и външната политика на острова, докато местните власти отговарят за съдебната система и вътрешните работи. Да се говори за присъединяването на Гренландия към САЩ на пръв поглед изглежда несериозно, но Тръмп определи това като „абсолютна необходимост“ за американската национална сигурност. Според него, Вашингтон трябва да купи острова, което накара някои негови привърженици да направят паралел с придобиването на Луизиана от Френската република през 1803 г. За да демонстрира сериозността на намеренията си, Тръмп изпрати в Гренландия сина си Доналд Тръмп – младши. „Това е сделка, която трябва да се осъществи. Да направим Гренландия отново велика“, написа републиканецът в своята социална мрежа Truth Social. Най-силен интерес предизвикаха думите му, че ако Дания не се съгласи да продаде острова, САЩ могат да отвърнат с налагането на икономически санкции или дори да използват военна сила. Според повечето анализатори, това едва ли ще се случи, но самият факт, че Тръмп отправя подобни заплахи, е повод за сериозни притеснения.

„51-ият щат“ и съдбата на Панамския канал

Друга противоречива идея на Тръмп, която предизвика всевъзможни коментари, е тази за присъединяването на Канада към САЩ. Според него, Съединените щати харчат огромни суми за защитата на северната си съседка, а границата между двете държави е „изкуствено начертана“. Той също така се закани, че ще наложи високи мита върху стоките, идващи от Канада и ще използва „икономически натиск“, за да накара страната да се превърне в „51-ия щат“. Според редица анализатори, именно заплахите на Тръмп са нанесли фаталния удар на канадския премиер Джъстин Трюдо, който преди дни заяви, че подава оставка. Повечето жители на страната го смятат за основен виновник за високата инфлация, както и за кризата, в която са изпаднали жилищния сектор и обществените услуги. Очертаващата се икономическа война със САЩ несъмнено е изключително лоша новина за Канада, която изнася приблизително 75% от продукцията си в своята южна съседка.

Не по-малко коментари предизвикаха и думите на Тръмп по отношение на Панамския канал. Той предяви амбиции и към него, отбелязвайки, че няма да позволи на Китай да печели пари от важния воден път. Той разкритикува високите такси, които американските кораби, преминаващи по този маршрут, трябва да плащат и допълни, че САЩ могат да поискат да си върнат контрола върху него, ако условията по използването му не бъдат преразгледани. Открит през 1914 г., Панамският канал е построен и управляван от САЩ. През 1977 г. е подписан договорът „Торихос – Картър“, по силата на който започва поетапното прехвърляне на контрола върху канала към Панама. Процесът приключва през 1999 г., като в сключеното споразумение се предвижда той да бъде напълно неутрален и достъпен за всички. Що се отнася до обвиненията на Тръмп, те не отговарят на действителността, тъй като таксите за преминаване се събират от Панама, а не Китай. Все пак трябва да се отбележи, че компании от азиатската страна контролират две от петте пристанища в близост до канала и са инвестирали значителни суми в различни инфраструктурни проекти, реализирани в района.

Отговорът на Европа и Канада

Никак не е изненадващо, че думите на Тръмп предизвикаха възмущението на редица партньори на САЩ. Премиерът на Дания Мете Фредериксен заяви, че Гренландия е за гренландците и не е за продан. На сходна позиция застанаха Париж и Берлин. Френският външен министър Жан-Ноел Баро каза, че ЕС няма да позволи на други държави да посягат на суверенните му граници, а Гренландия е автономна територия в рамките на Дания. Говорителят на германското правителство Щефен Хебещрайт допълни, че „границите не бива да се променят със сила“. „Суверенитетът на страните трябва да се зачита“, отбеляза на свой ред говорителката на ЕК Анита Хипер. Завеждащата пресслужбата на институцията Паула Пиньо пък коментира, че на Гренландия би била осигурена защита в случай на военна атака, но все пак става въпрос за твърде хипотетична ситуация.

Реакции имаше и от Канада. Премиерът в оставка Джъстин Трюдо подчерта, че няма никакъв шанс страната да се присъедини към САЩ и да се превърне в споменатия от Тръмп „51-и щат“, а първият дипломат Мелани Жоли добави, че Отава няма да отстъпи пред заплахи. По отношение на Панамския канал, неговият статут не подлежи на преговори, заяви панамският външен министър Хавиер Мартинес-Ача. Още през декември миналата година президентът на централноамериканската държава Хосе Раул Мулино също изключи възможността да се обсъжда управлението на изключително важния за световната търговия воден път. Всичко това показва, че предстоят трудни дни за съюзниците на САЩ, коментират анализатори. В интерес на истината, тактиката на заплахи не е нова, като Тръмп я използваше и по време на първия си мандат. Важна част от визията му „Америка на първо място“ е демонстрацията на сила на международната сцена. В момента, обаче, ситуацията е различна от тази по време на предишния му престой в Белия дом. Фактът, че републиканецът намекна за използването на военна сила срещу Дания – страна, която е член на НАТО, несъмнено е добре дошъл за Русия. Това е тежък удар по усилията на Алианса да демонстрира единство на фона на продължаващата война в Украйна. Дори и Тръмп да няма никакво намерение да изпълни заплахите си, подобни изказвания отправят ясен сигнал, че Вашингтон възнамерява да поставя собствените си интереси на първо място, дори и това да навреди на неговите съюзници.

Коментирай